За село Осенец е отбелязано:
1430г. - с. Осануфажа / Осяновец /
1573г. - с. Усендже(Осенец)
1648г. - с. Усендже
1676г. - с. Усендже - мюслим (турски Осенец) и Усендже - и румяни – (българско Осенец)
Филмът "Стара капанска сватба" е преведен на 9 езика и е разпространен в 80 страни
Досегашните етнографки проучвания посочват, че от 7ми да 11ти век коренното българско население има свой оригинален бит и култура. Едва след два века, изцяло пославянчените вече Исперихови българи - капанци, внасят известни промени в своя самобитен начин на живот, но запазват от части и неговата първичност.
Една от отликите на това население е капанският диалект, който се отличава от литературния български език, особено фонетично. Друга особеност на капанците е облеклото на мъжете и жените. В това отношение има формиран определен стил във везането на шевицата, характерен със стилизирано отношение на действителността. Богата е материалната култура на капанците, изградена, отвърждавана и обогатявана с времето.
Различни са версиите за произхода на названието "капанци", но във всяка от тези версии са вплетени патриотични замисли и чувства. Идеята подсказана от хан Крум да направи капан на оттеглящите се войски и залавянето на гръцкия цар Никифор I, след като наказал разбунтувалите се против покръстването на боляри, заточило васалното им население в затънтения тогава край на Лудогорието, обрасъл с вековни гори и заблатен район и ги поставил затворени в капан. Най-съвременна е тезата, че названието "капанци" произхожда от името на женската риза "капанка", извезана със своеобразната шевица при нея, изобразяваща формата на капки - сълзите на момата, робиня, отронвани при изработване на празничната си туника.
За икономическото и финансово укрепване на читалецито осенската селска община предприема редица практически стъпки. През 1898г. е дала на читалището 11 общински дворни места, от продажбата на които постъпили 150хил. лева. Общината е подарила която в миналото е служила за общинска канцелария, по-късно продадена от читалището. Членовете на махленската каса дарили на читалището 2 392лв. Интересно е да се отбележи, че по настояване на учителите, които убеждават членовете на училищното настоятелство да се отделят 25% от приходите на настоятелството за подпомагане дейността на читалището, се закупуват книги за читалищната библиотека. Читалището активно участва в политическия и обществен живот. През време на Съединението и Сръбско-българската война се събират помощи и чрез БЧК се предават на пострадалите. През 1885г. е внесена помощ за опълченците и за църквите в Македония.
Според законите за административно-териториално деление и промените в тях с. Осенец е самостоятелна община до 1934 г. Тогава към Осенецка община е присъединено село Езерец (Езерче). Този статут се запазва до 1 януари 1937 г. След тази дата село Осенец е отново самостоятелна община. През периода 1882 — 1944 г. е в състава на Разградска околия и съответно в Разградски (1880-1901 г.) и Русенски (1901-1934 г.) окръзи, Шуменска (1934-1941 г.) и Русенска (1941-1944 г.) области.
Старото население на село Осенец са капанци.
Фондът на Селско общинско управление с. Осенец е най-пълният и богат на документи общински фонд в ТД „Държавен архив“ — Разград. Той съдържа документални материали за периода 1883 — 1946 г. В тях се съдържат ценни сведения за обществено-политическия живот в Разградска околия. Документите са предадени на три пъти и са в три описа.